РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

Дата на публикуване: 13:52 ч. / 28.06.2024
Прочетена
5645
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Ширин Ебади (Shirin Ebadi), иранска адвокатка и носителка на Нобелова награда за мир през 2003 година, е ярък пример за несъкрушима борба за човешките права. Родена в Хам ...
Вижте също
Българските творци на възраст над 18 години имат възможност да се включат в националния литературен конкурс „Благослов за Търновград“. Тази инициатива е част ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
България на международната книжна карта: от невидимост към признание
България се готви за големи литературни събития в Европа. До края на ноември трябва да платим таксата за участие в книжното изложение в Лондон през 2026 г. и ще го направим в срок, увери министър Мариан Бачев. Това е важна стъпка за нашето представяне на между ...
Валери Генков
Експресивно
В търсене на съвършенството
В свят, изпълнен с материални блага и бързо променящи се ценности, философията остава като тихо убежище за размисъл и търсене на смисъл. Регионалната библиотека в Плевен отправя покана към всички млади и възрастни да се впуснат в това пътешествие към себе си ч ...
Добрина Маркова
Фантазия и реалност – в търсене на бъдещето
Добрина Маркова
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Лорън Санчес Безос (Lauren Sánchez Bezos) работи по нова детска книга. Проектът, озаглавен The Fly Who Flew Under the Sea, представя ново приключение на Флин, любопитната муха от предишната книга на бившата журналистка, The Fly Who Flew to Space, която ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Връчват наградата „Христо Г. Данов“
На 22 септември в Стария град на Пловдив ще се състои церемонията по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“. Това е събитие с дълга история, организирано от Министерството на културата и Община Пловдив, което от 1999 година насам отли ...
Ангелина Липчева
Експресивно
В търсене на съвършенството
В свят, изпълнен с материални блага и бързо променящи се ценности, философията остава като тихо убежище за размисъл и търсене на смисъл. Регионалната библиотека в Плевен отправя покана към всички млади и възрастни да се впуснат в това пътешествие към себе си ч ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Българската храна като магия и наука
Валери Генков
Авторът и перото
Мистерии и легенди – балканската душа в нови светлини
Добрина Маркова
Балканските истории често са обгърнати в мистика и загадки. В новата си книга „Балкански мистификации“ проф. Евгения Иванова ни води през лабиринти от легенди, ръкописи и истински истории, скрити зад завесата на времето. Тази книга е като пътешествие между реалността и фантазията, между Изтока и Запада, където границите са размити и всеки разказ носи своята доза мистерия. Авторката оп ...
Авторът и перото
Пътешествие между светове и сърца с Иван Комита
Добрина Маркова
Авторът и перото
Иглика Василева е една от най-значимите фигури в съвременния български превод. Тя не просто пре ...
Начало Експресивно

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

13:52 ч. / 28.06.2024
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
5645
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Експресивно
България на международната книжна карта: от невидимост към признание
Валери Генков
Експресивно
В търсене на съвършенството
Добрина Маркова
Експресивно
Фантазия и реалност – в търсене на бъдещето
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Възраждане на Търновград в думи и идеи
Добрина Маркова
Българските творци на възраст над 18 години имат възможност да се включат в националния литературен конкурс „Благослов за Търновград“. Тази инициатива е част ...
Авторът и перото
Малки истории, големи сърца
Валери Генков
Авторът и перото
Връчват наградата „Христо Г. Данов“
Ангелина Липчева
Експресивно
В търсене на съвършенството
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Българската храна като магия и наука
Валери Генков
Авторът и перото
Мистерии и легенди – балканската душа в нови светлини
Добрина Маркова
Авторът и перото
Пътешествие между светове и сърца с Иван Комита
Добрина Маркова
Литературен обзор
Малтусови граници и бъдеще
Валери Генков
Авторът и перото
Иглика Василева създава мостове между култури и епохи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Поезията като глас на съпротива
Валери Генков
Експресивно
Фантазия и реалност – в търсене на бъдещето
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, разкрива лични моменти от живота му, включително детството, смъртта на майка му принцеса ...
Избрано
Градът в думите на Иван Събчев
В сърцето на културния живот в Казанлък се открива изложба, посветена на 105-ата годишнина от рождението на Иван Събчев. Тази забележителна личност остави траен отпечатък в историята на града и неговите жители. В продължение на десетилетия той беше не само ...
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
Ако сте поропуснали
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.